Във старите ми тъжни спомени се вглеждам.
Не съм забравила за любовта във тях.
Не ги анализирам и не ги подреждам.
Стоят си някъде като в мъгла.
Но не усещам безразличие и край.
Не са били хартиени салфетки,
с които да забършеш очилата
от замъглени едри капки.
Защото тези капки са сълзи.
И спомените са любовни сънища.
Защото силната любов не се руши,
а става все по - истинска.
Не съм очаквала, че във тъгата
ще се почувствам по - свободна.
Не съм и вярвала, че самотата
превръща любовта във отговор.
Коментари
Публикуване на коментар