Пътуване във времето

Пътуване във времето

 Някъде там далеч във времето се е водела война. България участвала в нея на страната на нападателите (да използвам езика на историците). На страната на губещите след всичко. Но каквото и значение да има такава война за историята ни, такова значение има и за всеки отделен човек, живял тогава и продължил живота си години след това.

Целият разказ на:http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_6.html
.......................................................

Изневярата

Две срещи
Тази среща се очертаваше ненужна, но тя тръгна не защото реши, че трябва, а за да не се лиши от тръпката и допира на един безследно изчезнал спомен. Онези години не можеше да си припомни с детайли, но на моменти отделни епизоди се връщаха в мислите й. Единственото нещо, което разбираше в този момент, беше това, че нещата не са изглеждали така, както ги е виждала тогава.

Целият разказ на : http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_4.html
........................................................ 

Пълнолунието

 

Беше невероятно, незабравимо. От магистралата, през асфалтовите пътища и ето ни там. В началото на селото бяха гробищата. Това срещнахме първо. Помислих си веднага, че сме сбъркали, но водещата кола продължи напред. По доста по – тесен път изминахме още малко разстояние и пристигнахме в селото. Когато слязохме от колите, навън беше влажно и хладно. И именно тази странна влага обзе сърцето ми завинаги. Омагьоса ме и сега не съм същата. Видях душите на хората. С багажа преминахме през обикновен метален мост, който възприех като вълшебна връзка с нещо. Тогава не знаех какво.

Целия разказ на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post.htm
.................................................

Края на света



Работя денонощно. Управлявам камион, с който доставям мечтите на хората. Всеки има някаква поръчка, а тя трябва да се достави. Понякога се правят поръчки отдалеч и затова се налага дълго да пътувам.  Не виждам често семейството и близките си, но мисля за тях, докато управлявам натоварения с мечти камион. А за тях аз съм мечтаната поръчка.

Вижте целия разказ на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/01/blog-post_92.html

........................................

Градски кучета
 

Животът, извън филмите не води до определен край, с определена поука или развръзка, ако наистина не се осъзнае това. И дори след него, след осъзнаването, всичко продължава в последователността на верига, няма край, няма начало.

        Вероятността едно улично куче да пресече пред минаващият автомобил на пешеходна пътека не зависи, нито от кучето, нито от автомобила. Зависи от случайността. Случайността е във всичко. Но тази случайност не е случайна...

Вижте целия разказ на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/01/blog-post_53.html
........................................

Свобода

Има такива села навсякъде, пръснати около магистралите, пътищата, сгушени до планините и горите. Малки села или по – големи. Различни едно от друго, но еднакви за пътуващите.

             И това е такова село, разположено, ей така, все едно, на полето. Но голямо село, с много къщи и малко хора. Дворовете са равни, светли, хубави, с високи тухлени огради, измазани и с керемиди, като за завършек. А къщите са ниски и почти на улицата,. Китни и спокойни. Животът вътре в тях е тих. Никой не бърза да никъде...

Вижте целия разказ на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/01/normal-0-21-false-false-false-bg-x-none.html
........................................

Момчето и кучето

Цяло лято момчето скиташе по селото. Можеше да кара колелото си по улиците, от махалата до селото, можеше да се отдалечава с приятелите си по места, които само децата ги знаят, само те ги посещават. Но където някой предвидливо им беше сковал пейки или направил цяла беседка. Или места, които те сами опитомяваха. Можеше да се шляе свободно по цял ден, можеше да спи на полето, можеше да си почива при езерото, можеше да мечтае загледано в облаците, можеше да прави всичко, което си поиска. Излизаше рано сутрин и се прибираше на обяд, подтикнато от глада.


Вижте целия разказ на: 
http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/01/blog-post_8.html