Пропускане към основното съдържание

Моите бележки

Виртуалност


Виртуалното пространсво се превръща в част от нашия живот. Живеем на две проекции. Едната в телефоните или компютърите, другата в това, което е извън тях, във въздуха, който дишаме, хората, които срещаме, случките, които преживяваме. Нещата се случват и в Интернет, обаче, освен в проекциите около нас. Къде сме точно?

Продължението:http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/04/blog-post.html

....................................................................

Завръщане


Някои къщи отдавна са напълно празни. Никой не идва в тях. Предметите вътре си стоят по местата, така както са оставени. Прашни и непотребни.Минаваш покрай тези къщи и усещаш някакво минало. Нещо забравено вътре. И се чуват едни отминали гласове, с едни отминали разговори. Тези къщи нямат настояще.


Целият текст на : http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_28.html



....................................................................

Простете


Простете на другите, простете на себе си. И не да си кажем : "О, прости ми, ти който си срещу мен и ме нараняваш, недей моля те спри!" или "Аз теб те изтощавам, прости ми, но не мога иначе!". Или : "Прощавам си, защото съм си такава!". За да простим, преди това трябва да го изживеем. Прошката е  дълъг и трансформиращ процес на приемане.

Целият текст на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_43.html

............................................

Метростанция "Люлин"




Пътуването с метрото е едно повтарящо се действие, състоящо се от поддействия. Качваш се, слизаш, четеш, мислиш, виждаш и не виждаш, не говориш, говориш по телефона или просто забравяш, че си в мотрисата.

Целият текст на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме