Виртуалност
Виртуалното пространсво се превръща в част от нашия живот. Живеем на две проекции. Едната в телефоните или компютърите, другата в това, което е извън тях, във въздуха, който дишаме, хората, които срещаме, случките, които преживяваме. Нещата се случват и в Интернет, обаче, освен в проекциите около нас. Къде сме точно?
Продължението:http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/04/blog-post.html
....................................................................
Завръщане
Някои къщи отдавна са напълно празни. Никой не идва в тях. Предметите
вътре си стоят по местата, така както са оставени. Прашни и непотребни.Минаваш покрай тези къщи и усещаш някакво минало. Нещо забравено вътре. И
се чуват едни отминали гласове, с едни отминали разговори. Тези къщи
нямат настояще.
Целият текст на : http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_28.html
....................................................................
....................................................................
Простете
Простете на другите, простете на себе си. И не да си кажем : "О, прости ми, ти който си срещу мен и ме нараняваш, недей моля те спри!" или "Аз теб те изтощавам, прости ми, но не мога иначе!". Или : "Прощавам си, защото съм си такава!". За да простим, преди това трябва да го изживеем. Прошката е дълъг и трансформиращ процес на приемане.
Целият текст на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_43.html
............................................Метростанция "Люлин"
Пътуването с метрото е едно повтарящо се действие, състоящо се от поддействия. Качваш се, слизаш, четеш, мислиш, виждаш и не виждаш, не говориш, говориш по телефона или просто забравяш, че си в мотрисата.
Целият текст на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html
Коментари
Публикуване на коментар