Парчета любов

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си. Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото дв

12 - те зодии в мен и срещата ми с другите части от душата ми. - Кой те изпрати тук? - попита Овена. Гледаше строго и заглаждаше мустак към правилно оформената брадичка. - Сама дойдох - отговори Телеца и застана строго, но кротко, сякаш да поеме цялата отговорност за своето решение. И замълча. Нямаше какво да добави. И тогава върху него се изсипаха толкова много думи, от устата на Близнаци, че Телецът се усмихна леко и ги остави да говорят вместо него. А Близнаците се обърнаха с душата си към всички: - Няма научно доказателство за всичко това. Има само предположения. Трябва да изслушам всеки от вас, да го разбера и след това да посетя всички страни, да видя всичко там, да събера цялата информация на Света и да я анализирам, да я обобщя. Ще организирам среща, на която да отидем всички и да се веселим. Тук Ракът се обади, защото му стана некомфортно: - Не отивам никъде. Аз си оставам у дома. Трябва да се грижа за толкова много неща, а и за всички вас. Лъвът само присъ

„Трудът не е бреме, а благодеяние” латинска сентенция Работя денонощно. Управлявам камион, с който доставям мечтите на хората. Всеки има някаква поръчка, а тя трябва да се достави. Понякога се правят поръчки отдалеч и затова се налага дълго да пътувам.   Не виждам често семейството и близките си, но мисля за тях, докато управлявам натоварения с мечти камион. А за тях аз съм мечтаната поръчка. Докато си върша работата не искам да спирам често . Т ака се разсейвам, забавям доставката. Спирам само, когато се наложи. Но ако мога, няма да спирам, защото процеса на пътуване ми доставя удоволствие. Веднъж обаче съм заспал на волана, за много малка част от секундата, много малка … и сънувах сън… E дин спрял автомобил на пътя пред мен. В едното платно на големия междуградски път. Бе ше стар , тъмен и прашен. И като, че ли праз ен .   Чудех   се, защо е спрял. Беше горещо, виждаше се маранята по асфалта. Сред нея преминаваше стадо овце. Бавно, неориентирано, овцете въртяха

               Има такива села навсякъде, пръснати около магистралите, пътищата, сгушени до планините и горите. Малки села или по – големи. Различни едно от друго, но еднакви за пътуващите.       И това е такова село, разположено, ей така, все едно, на полето. Но голямо село, с много къщи и малко хора. Дворовете са равни, светли, хубави, с високи тухлени огради, измазани и с керемиди, като за завършек. А къщите са ниски и почти на улицата, . К итни и спокойни. Животът вътре в тях е тих . Никой не бърз а да никъде. Всеки работи в двор а си и нямат време за друго.               В един такъв двор портата скърцаше, но никой от живущите не чуваше този дразнещ звук. Като се отваря вратата скърца, като се затваря - не. Но ти вече си в двора и забравяш да кажеш на стопаните да си оправят скърцането. Те не го чуват, не го улавят. Свикнали са.           В дъното на двора е най – малката постройка, по старата и разнебитена от времето къща. Там е била първата къща на семейство

                              Когато се връщам от пътуване, съм променена, пораснала съм вътре в себе си. Променен е и домът ми в моите очи.   Усещанията ми за света са други. Израснала съм и съм научила нещо, като от прочетена книга, защото съм се повлияла. И всичките ми мисли са по – подредени. Домът ми е просторен, предметите са светли, мебелите са по удобни. И аз съм друга. Други са и ст a рите ми позна т и и близки.             Винаги ми е било мъчно известно време в началото, за пре ж ивяното от една ваканция, имало е тъга след връщането ми, скука от старото ежедневие, но с времето някак разбрах, че винаги има нещо ново и в завръщането ми на старото място, което ми дава нови усещания – еуфория, радост и след време спомени.             И когато се връщам вече на стари места, от които съм си тръгнала някога, отново има нови възприятия, защото това са нови мигове.             … Точно когато се запътих към танцовото изпълнение на група деца, облечени като калинки с рус

           Един автомобил се движеше с умерена скорост по широкия булевард. Един чифт човешки очи наблюдаваха всичко, което се озовеше пред тях, през прозореца на автомобила, докато той отминаваше. Хора, къщи, съзнателни движения, в определени посоки, бързане за работа, за училище, за някъде. Едно ежедневие, различни хора, много ситуации. И преминаващия автомобил, точно в този момент. По радиото звучеше музика в тон с гледката. Всичко беше различно, в този момент, като във филм.         Животът, извън филмите не води до определен край, с определена поука или развръзка, ако наистина не се осъзнае това. И дори след него, след осъзнаването, всичко продължава в последователността на верига, няма край, няма начало.         Вероятността едно улично куче да пресече пред минаващият автомобил на пешеходна пътека не зависи, нито от кучето, нито от автомобила. Зависи от случайността. Случайността е във всичко. Но тази случайност не е случайна. * * * Две кучета вървяха бавно, едно сл