Във тялото една черупка скрита затиска малко сърчице, в което се обвива свита една душа, със много цветове. Любов поръсвам, като сол отгоре и малко допир, с ароматен сос. Приготвено, но не сварено. Вари се в този тъжен свят. Навън е люта зима. Вътре лято. Валят куршуми, стряскащи слова. Недоизказаното е неясно, когато се допре до тишината. Но всичко е добре разпределено и между думите и сред студа. Летата се преплитат страстно със огнени вихрушки самота. Навън е шумно. Вътре тиха вечер. Във себе си приех света. Поставих го във мен внезапно, а той поиска свобода. Сега се мъча да го видя ясно между душата и смъртта. От вътре все ми става тясно. Навън ще търся любовта.