Парчета любов

Във тялото една черупка скрита затиска малко сърчице, в което се обвива свита една душа, със много цветове. Любов поръсвам, като сол отгоре и малко допир, с ароматен сос. Приготвено, но не сварено. Вари се в този тъжен свят. Навън е люта зима. Вътре лято. Валят куршуми, стряскащи слова. Недоизказаното е неясно, когато се допре до тишината. Но всичко е добре разпределено и между думите и сред студа. Летата се преплитат страстно със огнени вихрушки самота. Навън е шумно. Вътре тиха вечер. Във себе си приех света. Поставих го във мен внезапно, а той поиска свобода. Сега се мъча да го видя ясно между душата и смъртта. От вътре все ми става тясно. Навън ще търся любовта.

Безсънни нощи. Мрачни дни. Студът превръща в сняг дъжда. И мислите текът. Но от сълзите се преобръщат във снежинки. Душата се събужда от дъжда потропващ тихо по перваза. Във ранно утро, от тъга по любовта. И от студа замръзва.

Обичам те. Не знам дали ме чу? Не знам дали да го повтарям? А дните отминават като звън и тези думи отшумяват. Обичам те. Не знам защо съм тук? Не знам какво да правя? Да те обичам ли със този плам или да те забравям? Желая те. Не знам защо? Не знам дори какво е? Да искам ли да те докосвам? Или да те мечтая?

Ти може би си мислиш, че съм ватъра. А аз съм клон обрулен от тъга. Дори в престрелките със правдата, не е останала следа. Ти може би си мислиш, че съм искренна. А аз съм скрита доза самота. И независимо  от тайните, потъвам в тишината. Ти може би си мислиш, че обичам. А аз съм обич без крила. Превръщам любовта във вятър, а вятъра улавям със ръка.

Уморих се от себе си. Да съм непонятна. Да съм влюбена винаги. Да съм си натрапница. Уморих се да търся Да се опознавам. Уморих се отвътре. А отвън се познавам. Уморих се от себе си. Да съм недостатъчна. Да съм притегляща. Да съм безгласна. Уморих се да чакам. Да се намирам. Уморих се от крайности. И от химери. Уморих се от себе си. Да съм очакваща. Да съм усещаща. Да съм прецакана. Уморих се да искам. Да се ослушвам. Уморих се от истини. И ги пропускам.

Душата ни е тиха, като ручей, бълбука и не търси суета. Душата ни е лека, като полет, прехвърча и ни дава свобода. Душата ни е силна, като песен, изпята със гласа на любовта. Душата е несъвършенно ясна и съвършенна във смъртта. Душата ни не е тъга, а радост. Не иска всичко и не е сама. Душата ни не е горчивина, а сладост. И не постига опит, без сълза. Душата ни не е безчувствена, а пряма. Не се отказва във беда. Душата ни не е човешка слабост, а "слабостта" е във човешката душа. Душата ни расте тук на Земята, но не от земните неща, а от неземност и от святост, превръща се във тишина. Душата ни се връща на Земята, но не за земна надпревара, а за неземните уроци, които сме забравили.

Моделите на нашето страдание повтаряме като сезонни сцени. Забулени в мъглата на съзнанието накрая се предаваме сломени. От собствената си игра на осъзнатост, от мъдрата си вяра и незнание. Приели сме си ролята на святост и не излизаме от очертанията. Но вариантите не са еднакви. И тайните не са изречени докрай. Усещаме накрая, че сме празни, когато ни принудят да признаем. Научените роли се провалят. Претъпканите зали запустяват. Остава ни вибрация от врява и всичко старо продължава. ...

Живот ни поднася глупостта да бъдем днес усмихнати, а утре трудни. Да полетим с разперени крила, а след това сами да паднем. Измислени клишета са това, че хубаво и лошо се редуват. Редуваме ги ние затова, защото им робуваме.

- Нищо, нищо не прави. Само гледай, слушай, наблюдавай. - Знам, че паднат ли стени, бързо падат и таваните. - Тихо, тихо прошепни свойте тайни пазени. - Знам, че въпреки сълзите, всичко се прощава. - Огън, огън запали. Старите модели ги изпепелявай. - Имам срутени стени, сълзи и огън?! - Всички те са ти подарък.

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.