Парчета любов

Реших да не обичам никой друг. Да не залъгвам себе се, че мога. Да си останеш в моето сърце единствената болка и тревога. Защото болката е моя спомен, че съм те имала, дори да е отдавна. А моята тревога е безспорна. Не искам никога да те забравям. Реших да не обичам никой друг. Да си останеш първата любов. Творение, илюзия, безкраен кръг, ти винаги ще бъдеш мой урок. Така ще те усещам всеки ден - творение на моята илюзия. Ще те усещам сякаш си до мен. Ще си безкрайната ми музика. Дори да не реша, обичам само теб. Признавам си, че няма нищо друго. Не мога да те заменя по ред. Та моята любов е безрасъдна.

Усещам нужда не от следване, а от откриване. Има нещо ново, което трябва да открием. Не старите изтъркани от нас самите неща. Търся свободата от ограниченията, от религии, ритуали, от рутината, от невежеството. Но не чрез нови ограничения и следване на движения, течения и чужди разбирания Чрез смях приемам мъдрост. Чрез търсения намирам себе си. Търсим и намираме своята сила, неповторимост, талант, творчески искри и светлината. Има нещо ново, което трябва да открием, а не да следваме отдавна появили се движения и модели. Защото те са в нас, в миналите ни прераждания. Изживяли сме ги. Ние носим нова светлина, заредена от старата, която да проявяваме днес по нов начин. Не да отречем старото, а да не го повтаряме, защото няма смисъл. Вървим напред, носим нов заряд, нови мисли, нови желания, нови отношения. Затова сме се преродили тук и сега. Ние неминуемо следваме своите учители. Учител ни е този, който ни разтърсва, който ни изкарва извън кожата ни, който ни противоречи, който ни ка