Пропускане към основното съдържание

Изповедта на един Телец



Чета си днес характеристиките на един зодиакален знак, който ми е най - неясен, за да го опозная, а ми беше и интересно именно това непознатото в Риби, и хоп една мисъл ме разчовърка. Докато четем, в нас избликват мисли, асоциации, усещания. Това е от прочетеното, в резултат на способността на мозъка. Освен възприемане на написаното, мозъка действа в своите честоти. Човърка, спомня си, мечтае, отговаря си, чертае, обърква се, подрежда се. Едновременно с това, предизвиква различни емоции. И то в един малък отрязък от време. И ето какво обхвана мисълта ми, което се породи и беше предизвикано от хронологията на написаното, което поглъщах. Докато четях осъзнавах, че всички качества на Телеца, които правят общата характеристика на всеки зодиаколен знак или т.нар. характерни черти, са изчезнали в моя Телец. Къде е отишъл материализмът? Какво е станало с Телеца и неговата златна монета?
Телец е един от трите земни представители на астрологичното семейство.
Материалист и бохем. Но, точно сега, вече не съм това. Земята ме крепи, но докато се рея в облаците, ужасно разсеяна и неориентирана, мечтаеща за неземна любов и идеални взаимоотношетия. Но не идеални в смисъл гладки, а бурни, но истински. Просто искам да летя на облак.
Материализъм, комфорт и удобство. Сега, когато искам да продам колата си и да разпилея парите, не на вятъра, а за уединение, вече не важи за мен материалното. Искам да се усамотя, сама със себе си в едни прости дрехи, в непретенциозни условия, дори трудни и неуредени, в прекрасен планински рай или на брега на пуст плаж, близо до вълшебното море. Искам докато мия съдовете със затоплена на слънцето вода да си мисля за босите си крака върху тревата, за капките енергия, които попиват в кожата ми и за този миг, в който вдишвам въздух, дълбоко със опушените ми бели дробове и издишвам навън към това, което не ми принадрежи. А около мен кипи материалност. Да "осигурим" децата си, да караме най-добрата кола, да взимаме повече пари и да имаме повече вещи, безрайно много вещи. Всички останали "нематериални" зодиакални знаци, които са около мен, не ми вярват, че мисля така, не го разбират, дори им е смешно и безсмислено. Ако го споделя се подсмихват. Гледат ме странно или го осъждат дори. А най ми е трудно примирението, че това няма как да стане в един такъв живот. Тези, за които материалното не е приоритет по принцип и не ги характеризира, са се поддали на влиянието на обществото, на комфорта, това което ни се предлага от вън. Необходимост е колата, парите и т.н. В този живот всички ли ще живеем така? По един и същи начин. А какъв е смисъла?
Аз не притежавам. Аз нямам нужда от материални неща. Автомобилите, апартаментите, кариерата, професионалното развитие, обучението, издигането в работата, нямат никакво значение. Това не е нищо, не е смисъла. Няма отговор за душата във всичко това. Не ми е нужно.
Телец не обичал промените. Напротив създава ги. Със своята пасивност оставя всеки, който е около него да се промени, да се изяви, да прояви себе си, да бъде свободен. И щом всички са това, което искат, Телец се преобръща наопъки и тръгва с рогата напред. Улавя мига и оре. Но не на нивата, не на влажната земя, а в сърцата. За да покълнат нови семена в тях.
Промяната на всяка цена е лудост, а бавния и целенасочен път е труден, но се получава. И тогава промяната е толкова рязка и силна, че всичко минало става на пух и прах. Нещата се случват от само себе си.
Телец и останалите знаци. Телецът ако се превъплати в противоположния Скорпион става гигантски Скорпион. Чувствам се добре като хапя, но по телешки. Неусетно хапенето създава приятелства, разбиране, близост и най - вече смях. Земните знаци са ми много близки и не ме променят, огнените ме угасват, а с въздушните искам да полетя. Водните ме карат да се замислям дълбоко, да се потопя в дълбоки води, до дъното на океана.
Телецът иска да се хареса на всички и мисли и вярва, че винаги е прав. Но имах няколко урока, от които осъзнах, че дори да си прав, това няма никакво значение. Всеки е прав в своята правота. Всеки носи своята истина.
И в какво се е превърнал Телецът в мен с годините? Във всичко, различно от характерните черти на този знак. И единственото вярно нещо е, че сляпо вярвам в това, което не е Телец и го усещам, и никой не може да промени мнението ми. Искам само да открия истинскя смисъл на много нетелешки въпроси.
Всичко от Телеца в мен се изгуби, избледня през годините. Когато се родим под даден зодиакален знак, изминаваме някакъв определен път, с определени качества. Именно те да се развият, да се проявят и да изчезнат в смисъла и в безсмислието.
Ролята на Телец е да създаде неусетно комфорт за себе си и другите в материалния свят, за да установи, че този комфорт е вътре в нас и да го открием, ако го търси. Ако не го потърсим ще си живеем с външния "комфорт". А там вътре във всеки има и много други неща. А може душата да е избрала да вкуси от материалното, да го изживее, защото се е отрекъла в предишния живот от това. И на душата и е интересно.
Телец не е материален заради самата материалност. Телец не мечтае за материални неща, за коли, за престиж. А за Любов. Сега толкова години с моето Слънце и Луна в Телец си мисля, че това е начина да се отървем от даден модел, като преминем през него. Поне за мен материалното не беше осъзнато, а подсъзнателно, не беше стремеж, а резултат. Но живота на Земята е материален и нямам отговор какво ще правя сега.
Важна е душата, която облечена в своето тяло, изминава тук своя път. Добрите и лошите страни от характера си проявяване несъзнателно. Когато ги осъзнаем и приемем, започваме да работим със себе си. И пак Телецът в мен държи на своето - за да израства душата е необходима финансова независимост, което може да се погледне и от гл.т. на това, че не ти е необходимо нищо. Финансовата независимост в смисъла на това да не си зависим от материалното.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме