Парчета любов

Остави се да бъдеш перце, да отлитнат от теб всички мисли. Остави се да те отнесе твоя вятър, във тъмно безсилие. За да блесне за теб светлина. За да чуеш божествени звуци. За да станеш прашинка една. От любов да възкръснеш.

Сега търся себе си мамо. Да открия какво си родила. Нямам нужда от твоето рамо, а от твоята тиха закрила. Търся някъде заровено тайно, моето раздрано сърце. Къде се е скрило случайно парченце от твойто дете? Не ми трябват подкрепа и думи. Имам нужда от твойта душа, която мълчаливо да води при скритата моя съдба. И когато открия отново своя образ и свойте крила, ще се върна при тебе готова. И няма да бъдеш сама.

... Някои хора са гении, таланти. Да те разберат, да те прозрат и осъзнаят. И когато са пред теб те освобождават, дават ти всичко, което имаш, но си скрил от себе си, дават ти право да бъдеш себе си, дават ти загубената ти способност да се обичаш. Какви са тези хора? Интуитивни, виждащи, усещащи, знаещи или нещо друго? Някои хора просто те прочитат и те виждат, по твоя начин, по техен начин, по различен начин, свързан с усещането им за теб, не само възприятието. И те чувстват. Но стоят срещу теб, настрани, не навлизат в твоето свещено пространство, в твоя неповторим свят, който ти даваш на тях, на другите, на всички, или криеш от тях, от другите, от себе си. Някои хора са всичко това, което и ти си. Но го отричат, противопоставят се, навлизат в много дълбоки пространства, за да избягат от това. От себе си. За да са други. Но не могат. Те са. Вихър, сила, светлина и любов. И в този свят на тотално и преобладаващо неразбирателство между хората, именно това е геният, талантът. Те са

Чета си днес характеристиките на един зодиакален знак, който ми е най - неясен, за да го опозная, а ми беше и интересно именно това непознатото в Риби, и хоп една мисъл ме разчовърка. Докато четем, в нас избликват мисли, асоциации, усещания. Това е от прочетеното, в резултат на способността на мозъка. Освен възприемане на написаното, мозъка действа в своите честоти. Човърка, спомня си, мечтае, отговаря си, чертае, обърква се, подрежда се. Едновременно с това, предизвиква различни емоции. И то в един малък отрязък от време. И ето какво обхвана мисълта ми, което се породи и беше предизвикано от хронологията на написаното, което поглъщах. Докато четях осъзнавах, че всички качества на Телеца, които правят общата характеристика на всеки зодиаколен знак или т.нар. характерни черти, са изчезнали в моя Телец. Къде е отишъл материализмът? Какво е станало с Телеца и неговата златна монета? Телец е един от трите земни представители на астрологичното семейство. Материалист и бохем. Но, точно