Хаосът в нас

Способни сме да сме добри,
защото имаме безкрайни сили.
Способни сме да сътворим
от себе си неповторимост.

Но мрежите на днешния живот
преплитат ни в пари и власт,
които ни превръщат във роботи
и смъкват от човешкия ни пласт.

Сами се лутаме във лабиринти
на пошлост и човешка суета.
А в нас остават тихо скрити
душите ни и нашта доброта.

И преминаваме в живота като роби
на някакви неценостни неща,
които смятаме за много важни,
а в тях е скрита самотата.

Способни сме да бъдем огън.
Да бъдем светлина и добрина.
Да бъдем силни в словото,
което да превърнем в красота.

Какво ни кара да затъваме
във калните предверия на ада,
и безсилно негодуваме
към това, което "ни се пада"?

Не ни интересува тишината
на всеки наш приятел.
Заети сме със кръговрата
на собствената си влиятелност.

Сами поставяме преградите
на добрината в нас.
За да сме в крак със "важните"
във този безчовечен свят.

Едно е да се правим на добри,
за да изкупим съвестта си,
за да ни сочат с пръст дори.
А друго е да сме естествени.

И в тази театрална суета,
забравяме, че има хора,
които са насочили ръка,
която тайно ни помага.

Защото никога не сме сами,
самозаключени във тъмнината,
отварят се най-тежките врати,
със силата на добрината.

И сме способни да обичаме.
Да сме съчувствени и мили.
Способни сме да се отричаме
от всички тези тъмни сили.