Пропускане към основното съдържание

Публикации

Бурята

***
Тя стоеше на края на камъка
и водата обливаше тялото.
Нежността й събуждаше галещо
всяка нейна частица отдаденост.

Във гърба й лъчите я топлеха.
За опора й служеше Слънцето.
А Луната отсреща се канеше
да обгърне Земята в потайности.

Този миг тя отдавна го помнеше.
Той я връщаше тук и във себе си.
Разговаряше мислено в спомени
щом ръцете си смело разперваше.

И наоколо ставаше тихо.
По - красиво не може да бъде.
Миг на тайнствена сила
се опитваше да я обгърне.

И приемаше всички въпроси,
като отговор на молбите й.
Леко пристъпваше боса
и говореше тихо с лъчите.

 ***
Той се питаше има ли сила
да погледне отново назад.
Да повярва, че може завинаги
да се влее във любовта.

И отпуснал глава върху пясъка,
с поглед към небесата,
той усещаше колко е лесно
да потъне сам в тишината.

Да забрави за всичко, което
пречеше да си повярва.
Да прегърне със мисли морето
и себе си да наблюдава.

А във него кипеше вълнение,
като бурните морски вълни.
Те отсреща пенливо напомняха,
че всичко сега предстои.

Скорошни публикации

Мечти

Аз си нося мечтите във чанта
и ги вадя когато поискам.
Да ги видя дали са останали
или тайно от мен са напуснали.

Те стоят си така непокътнати,
във тефтери прилежно записани.
Номерирани и подредени.
А във края стоят разпокъсани.

Все по - трудно е да проумея
как веднъж ще изкочат навън,
щом така всеотдайно ги крия,
без вода и без въздух, на тъмно?!

Любов

Любовта си стои непотърсена
във сърцето, което я крие.
Силно, шеметно, много разтърсващо
може тази любов да избие.

Като огън запален от страсти.
Като песен кръжаща със вятъра.
Като думи изречени гласно.
Като допир случаен с телата.

Но дори като гръм да се сблъскат
две любовни насрещни желания,
щом сърцето пак я отблъсне
любовта си остава терзание.

Не се обръщам и не я желая.
И любовта се скрива в мен.
Не виждам начини да я призная.
Превръщам я във песен.

Парцалена кукла

Стоя захвърлена от себе си,
във ъгъла на своите желания.
Не си говоря и не се разпитвам,
за нищо от което се нуждая.

Облечена съм във разкъсани парчета,
от любовта и от мечтите неизречени.
Душата само ми е разсъблечена,
но се е скрила зад парцалите.

Очакване

Когато сбъркам можеш ли до ме прегърнеш
и укорително, приятелски да ме погледнеш?
С едно разтърсване отново да ме върнеш,
 във скучните, безлични, сиви делници.

Не е това, което искам да живея.
Не е любов и вяра, а тъга и самота.
Със всичко и със всеки искам да се слея.
А всъщност трябва ми заключена врата. 

Когато сбъркам можеш ли да преобърнеш
погрешната ми мисъл за света?
Да ми покажеш, че света е зрънце,
което ще покълне в любовта.

Не е възможно всичко да е пропиляно.
Все още може новото да се роди.
Все още може би си заслужава
да се опитаме и да го сътворим.

Потапяне

Стоях на края на скалата
потънала във самота,
поглеждах тихо към водата
и скланях със тъга глава.

Този миг за мен е на промяна,
тънък слой във мен се прероди.
Мислено говорех си за станалото
и копнеех за това, което предстои.

А небето ме помилваше с утеха.
За какво ли се разкъсвам на скалата?
Пътят е красив и неизвестен,
аз очаквам неочакваното.

Затова с умора и неяснота
леко тръгнах по водата боса.
И усетих хладината на света
и безмислието на въпросите си.

Договор с Бог

Не зная моя договор със Бог какъв е.
Клаузите му понякога са поверителни.
Анексите ги сключвам принудително,
когато губя вярата, когато сбъркам.

В една основна точка се придържам.
В разделите да съм изправна винаги.
Когато с мен върви любовна сдържаност,
накрая няма огнени предели.

Не го четях, а го живях забързано.
Пропускала съм цели алинеи.
Тогава пак отново съм се връщала,
за да повтарям ненаучените теми.

Не съм внимавала, когато го подписвам, когато съм поставяла въпросите.
Сега се чудя от кого да си преписвам
онези скрити знаци и насоките.

Но в него има нещо много важно.
Дори не е било въпрос на преговори.
Разбрах, че всяка клауза израства
със моята любов към себе си.